Поглеждам нагоре и търся звездата
съдбовно огряла небето над нас.
Нощта е различна, но вътре в сърцата
отново отеква познатият глас
на звън от камбана. И вятър понася
рождествена песен по земната шир.
Светът е притихнал и нежно приглася
молитва за прошка, за обич, за мир.
Исус се роди и постави начало
на ново броене на земния ход.
След Него човекът се радва изцяло
на пълен със смисъл и стойност живот.
Обхождам със поглед докрай необята.
Дали в тази нощ ще изгрее звезда?
С дълбока надежда разтварям душата
и знам, че и в мен се роди светлина.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени