24.12.2013 г., 14:07

Рождество

1.2K 0 5

Поглеждам нагоре и търся звездата

съдбовно огряла небето над  нас.

Нощта е различна, но вътре в сърцата

отново отеква познатият глас

 

на звън от камбана. И вятър понася

рождествена песен по земната шир.

Светът е притихнал и нежно приглася

молитва за прошка, за обич, за мир.

 

Исус се роди и постави начало

на ново броене на земния ход.

След Него човекът се радва изцяло

на пълен със смисъл и стойност живот.

 

Обхождам със поглед докрай необята.

Дали в тази нощ ще изгрее звезда?

С дълбока надежда разтварям душата

и знам, че и в мен се роди светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....