iverado
75 резултата
Ранима си! И аз така! Жени!
Все нещо ни разплаква неусетно.
Очите ни потоци от сълзи.
Не е прищявка, нито е суетност.
Такива сме, кълбо от сетива. ...
Все нещо ни разплаква неусетно.
Очите ни потоци от сълзи.
Не е прищявка, нито е суетност.
Такива сме, кълбо от сетива. ...
679
3
Тиха нощ,
за която е всичко разказано,
но човекът остава в незнание.
Бебе. Ясла. Небето - белязано
от звезда със вековно послание. ...
за която е всичко разказано,
но човекът остава в незнание.
Бебе. Ясла. Небето - белязано
от звезда със вековно послание. ...
712
1
4
От очите ми дъжд заваля.
Напои зажаднелите чувства.
Всяка следваща бистра сълза,
от плача пресъздаде изкуство.
И различен се ширна денят ...
Напои зажаднелите чувства.
Всяка следваща бистра сълза,
от плача пресъздаде изкуство.
И различен се ширна денят ...
1461
1
5
Хукнах след вятъра гонещ листата,
всъщност за полет жадувах.
Търсех на птиците волни крилата.
С тях само в сън съществувах.
Исках небето, седефено синьото, ...
всъщност за полет жадувах.
Търсех на птиците волни крилата.
С тях само в сън съществувах.
Исках небето, седефено синьото, ...
809
8
Пътуваме в посоки най-различни
през вчера, днес и чаканото утре.
През времето на дните прозаични,
с копнежа по несбъднатите сутрини.
Горим от жажда в нощните терзания ...
през вчера, днес и чаканото утре.
През времето на дните прозаични,
с копнежа по несбъднатите сутрини.
Горим от жажда в нощните терзания ...
842
10
Делим си земята парче по парче.
Животът простенва разкъсан от болка.
Над всички отгоре синее небе.
За хляба ни днес колко нужно е? Колко?
За глътката въздух какво ще дадем, ...
Животът простенва разкъсан от болка.
Над всички отгоре синее небе.
За хляба ни днес колко нужно е? Колко?
За глътката въздух какво ще дадем, ...
1642
22
Сгреших пред Бога и пред тебе, татко!
Не бях на себе си! Бях страшно луд,
в безумен миг решил съвсем за кратко,
в суетност да разпръсна бащин труд.
Не съм достоен поглед да повдигна ...
Не бях на себе си! Бях страшно луд,
в безумен миг решил съвсем за кратко,
в суетност да разпръсна бащин труд.
Не съм достоен поглед да повдигна ...
1088
8
Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме. ...
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме. ...
692
8
Има само сега в този миг на дихание.
Всяко следващо вдишване е обвито в мъгла.
Аз разлиствам деня и потръпвам в мечтание
да се сбъдна и днес като песен в нощта,
от която се чуват нежни нотки в душата ми. ...
Всяко следващо вдишване е обвито в мъгла.
Аз разлиствам деня и потръпвам в мечтание
да се сбъдна и днес като песен в нощта,
от която се чуват нежни нотки в душата ми. ...
802
14
Колко пътеки обрасли до пълна забравеност,
своята сбъднатост някъде с трепет жадуват!
Стъпки догарящи бавно с отминала пламенност,
търсят следите да върнат деня в съществуване!
Думи неказани, дълго в душите стаявани, ...
своята сбъднатост някъде с трепет жадуват!
Стъпки догарящи бавно с отминала пламенност,
търсят следите да върнат деня в съществуване!
Думи неказани, дълго в душите стаявани, ...
724
11
Погледни ме, живот! Давай смело, очи във очи!
И те моля до дъно ме изследвай, приятел!
Без емоции разни, прям до болка бъди!
Но почакай, не сривай моя свят на мечтател!
С теб отдавна се знаем! За какво са преструвки? ...
И те моля до дъно ме изследвай, приятел!
Без емоции разни, прям до болка бъди!
Но почакай, не сривай моя свят на мечтател!
С теб отдавна се знаем! За какво са преструвки? ...
1403
8
В тишината на своето вътрешно чуване,
докъдето дълбоко заглъхват тревогите.
На предела на всяко мисловно пътуване,
там душата се ражда да следва посоките,
не които светът принудително иска, ...
докъдето дълбоко заглъхват тревогите.
На предела на всяко мисловно пътуване,
там душата се ражда да следва посоките,
не които светът принудително иска, ...
736
9
До глупост не умеем да обичаме.
Болезнено във себе си сме влюбени.
В неистинност душите си обличаме.
В самотен кръг се чувстваме изгубени.
До пагубност живота си загърбваме. ...
Болезнено във себе си сме влюбени.
В неистинност душите си обличаме.
В самотен кръг се чувстваме изгубени.
До пагубност живота си загърбваме. ...
1137
14
Усмихни се, живот!
Стига с тези нацупени устни!
Покажи ни причини за радости... най-малко сто.
Не присвивай очи!
Не поглеждай със поглед безвкусен, ...
Стига с тези нацупени устни!
Покажи ни причини за радости... най-малко сто.
Не присвивай очи!
Не поглеждай със поглед безвкусен, ...
727
9
Наясно съм с изтичащото време.
Не мога даже миг да му прибавя.
Живота си посявам като семе
с надеждата, че нещо ще оставя,
че нещо и след мене ще говори: ...
Не мога даже миг да му прибавя.
Живота си посявам като семе
с надеждата, че нещо ще оставя,
че нещо и след мене ще говори: ...
743
7
Ако в моята лодка си, Боже,
Ти ще стихнеш рева на вълните.
И гласът на света разтревожен
ще заглъхне в прибоя на дните.
И дори в разразената буря, ...
Ти ще стихнеш рева на вълните.
И гласът на света разтревожен
ще заглъхне в прибоя на дните.
И дори в разразената буря, ...
742
9
Прекрасна си, любов, ефирно нежна.
Поръсена с небесна светлина.
Ръцете ти докосват ме копнежно.
Очите ти искрят от топлина.
Дъхът ти ме обгръща ароматно ...
Поръсена с небесна светлина.
Ръцете ти докосват ме копнежно.
Очите ти искрят от топлина.
Дъхът ти ме обгръща ароматно ...
623
4
Изгубихме се в редовете на живота
като читател между страници на книга,
прочетена, но някак неразбрана
и изтълкувана в погрешната посока
със болката, че нещо не достига... ...
като читател между страници на книга,
прочетена, но някак неразбрана
и изтълкувана в погрешната посока
със болката, че нещо не достига... ...
676
7
Любов ли? Да, все някъде се среща.
В очите на безумно влюбен мъж.
В сълзите на жена разбрала грешно,
че обич ли е – среща се веднъж.
Любов ли? Може би е като птица, ...
В очите на безумно влюбен мъж.
В сълзите на жена разбрала грешно,
че обич ли е – среща се веднъж.
Любов ли? Може би е като птица, ...
1258
11
Ти вдигна кръста кротко, без въпроси.
Викът "Осанна" беше заглушен.
Не счете нужно милост да попросиш.
С любов пое по пътя предрешен.
С любов погледна своите палачи. ...
Викът "Осанна" беше заглушен.
Не счете нужно милост да попросиш.
С любов пое по пътя предрешен.
С любов погледна своите палачи. ...
1727
12
Осанна!
Гласът на народа отекна в небето.
Земята потръпна от мощния вик.
Спасителят идва по пътя, където
от Цар до престъпник делеше го миг. ...
Гласът на народа отекна в небето.
Земята потръпна от мощния вик.
Спасителят идва по пътя, където
от Цар до престъпник делеше го миг. ...
817
5
Може би днес е денят за обичане.
Вчера отмина без спомен и звук.
Утре пристига със свое привличане.
Ние, обаче, сме с теб точно тук.
Тук в този толкова бързащ порядък. ...
Вчера отмина без спомен и звук.
Утре пристига със свое привличане.
Ние, обаче, сме с теб точно тук.
Тук в този толкова бързащ порядък. ...
685
8
Как обичам и мрачното време.
Хоризонтът се къпе в мъгла.
Дъжд зад плътните облаци дреме
и валежно събужда деня.
Всеки стрък, всеки цвят засиява, ...
Хоризонтът се къпе в мъгла.
Дъжд зад плътните облаци дреме
и валежно събужда деня.
Всеки стрък, всеки цвят засиява, ...
648
13
Утре всичко ще бъде различно,
даже синия цвят на небето.
Уж се движим в позната цикличност,
а е нов всеки миг в битието.
И денят с друга мисъл пристига ...
даже синия цвят на небето.
Уж се движим в позната цикличност,
а е нов всеки миг в битието.
И денят с друга мисъл пристига ...
1681
15
А животът е кратък. Колко изгревно кратък.
Устремен към лазурно залязване.
Като бавно течащ между пръстите пясък.
Като срок непризнаващ неспазване.
Как е преходно всичко като утринна песен, ...
Устремен към лазурно залязване.
Като бавно течащ между пръстите пясък.
Като срок непризнаващ неспазване.
Как е преходно всичко като утринна песен, ...
1157
14
Жена съм. И съм слаба, и съм силна.
Обичана. Обичаща. Ранима.
Понякога по детски инфантилна,
но винаги докрай неповторима.
Различна съм... от слънчева до мрачна, ...
Обичана. Обичаща. Ранима.
Понякога по детски инфантилна,
но винаги докрай неповторима.
Различна съм... от слънчева до мрачна, ...
601
4
Надеждата последна ще остане,
с последното туптене на сърцето.
Прощален миг от времето ще хване,
преди да стане спомен в битието.
Преди секундно всичко да премине, ...
с последното туптене на сърцето.
Прощален миг от времето ще хване,
преди да стане спомен в битието.
Преди секундно всичко да премине, ...
558
4
Ще има в живота ни бури. Ще има
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...
667
13
Изтъкано от свежи мечти,
влезе утрото в моята стая.
Златен сноп от игриви лъчи
спусна мост между мен и безкрая.
Попримигнах блажено с очи. ...
влезе утрото в моята стая.
Златен сноп от игриви лъчи
спусна мост между мен и безкрая.
Попримигнах блажено с очи. ...
557
2
Рисувам те с най-влюбените думи.
Подреждам те в изящно нежен стих.
Вдълбавам те в сърцето и в ума ми.
С душата на жена те преоткрих.
Дочувам те в прочувствени балади, ...
Подреждам те в изящно нежен стих.
Вдълбавам те в сърцето и в ума ми.
С душата на жена те преоткрих.
Дочувам те в прочувствени балади, ...
917
4
Като нежен полъх от небето чувам глас,
който трепетно нашепва за любов.
А в душата ми припламна непозната страст.
И животът се обагри в смисъл нов.
Тишината се разпуква от копнежен зов. ...
който трепетно нашепва за любов.
А в душата ми припламна непозната страст.
И животът се обагри в смисъл нов.
Тишината се разпуква от копнежен зов. ...
642
Всеки се пита във свят като този:
"Колко ли обич, в резерв, ни остана?"
Ако самотна душата ни проси
капчица нежност за своята рана?
Ако през мрачните, тъжни минути, ...
"Колко ли обич, в резерв, ни остана?"
Ако самотна душата ни проси
капчица нежност за своята рана?
Ако през мрачните, тъжни минути, ...
729
7
Мечтите не свършват след детските дни.
В уханната пролет красиви ги има.
Сред пъстрата зрялост се сбъдват дори.
И колко са истински в нашата зима.
Стареем безспорно. По всичко личи. ...
В уханната пролет красиви ги има.
Сред пъстрата зрялост се сбъдват дори.
И колко са истински в нашата зима.
Стареем безспорно. По всичко личи. ...
624
7
Поглеждам нагоре и търся звездата
съдбовно огряла небето над нас.
Нощта е различна, но вътре в сърцата
отново отеква познатият глас
на звън от камбана. И вятър понася ...
съдбовно огряла небето над нас.
Нощта е различна, но вътре в сърцата
отново отеква познатият глас
на звън от камбана. И вятър понася ...
969
5
Умрях ли за себе си, Боже, умрях ли
за всяка себичност и плътска мечта?
Талантите в мен до един разпилях ги,
подгонила вятър с измамни крила.
Единствено мъртъв от кръста се слиза, ...
за всяка себичност и плътска мечта?
Талантите в мен до един разпилях ги,
подгонила вятър с измамни крила.
Единствено мъртъв от кръста се слиза, ...
1299
5
"Все още да мечтая или не?"
Сърцето днес задава ми въпроси.
Поглеждам се, пораснало дете
от времето решило да попроси.
От времето на слънчевите дни, ...
Сърцето днес задава ми въпроси.
Поглеждам се, пораснало дете
от времето решило да попроси.
От времето на слънчевите дни, ...
670
7
Окапаха последните листа
от вятърния порив разпиляни.
Животът откъм багри оголя
и откъм чувства есенно събрани.
Побягнаха златистите лъчи. ...
от вятърния порив разпиляни.
Животът откъм багри оголя
и откъм чувства есенно събрани.
Побягнаха златистите лъчи. ...
779
14
Надявах се да бъда по-добра.
Надявах се, но времето не чака.
На глътки подарявах любовта
и всяка болка приглушавах в мрака.
Надявах се на сбъднати мечти, ...
Надявах се, но времето не чака.
На глътки подарявах любовта
и всяка болка приглушавах в мрака.
Надявах се на сбъднати мечти, ...
627
4
Прости ми, Господи! Прости, когато
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони, ...
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони, ...
670
7
Плахо сядам до прага на старата къща.
Вятър бавно вратата отваря.
Спомен скъп от отминало време се връща.
Тишината сама проговаря.
И разказва за дните и нощите тука: ...
Вятър бавно вратата отваря.
Спомен скъп от отминало време се връща.
Тишината сама проговаря.
И разказва за дните и нощите тука: ...
701
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
