24 dic 2013, 14:07

Рождество

  Poesía
1.2K 0 5

Поглеждам нагоре и търся звездата

съдбовно огряла небето над  нас.

Нощта е различна, но вътре в сърцата

отново отеква познатият глас

 

на звън от камбана. И вятър понася

рождествена песен по земната шир.

Светът е притихнал и нежно приглася

молитва за прошка, за обич, за мир.

 

Исус се роди и постави начало

на ново броене на земния ход.

След Него човекът се радва изцяло

на пълен със смисъл и стойност живот.

 

Обхождам със поглед докрай необята.

Дали в тази нощ ще изгрее звезда?

С дълбока надежда разтварям душата

и знам, че и в мен се роди светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...