24 dic 2013, 14:07

Рождество

  Poesía
1.2K 0 5

Поглеждам нагоре и търся звездата

съдбовно огряла небето над  нас.

Нощта е различна, но вътре в сърцата

отново отеква познатият глас

 

на звън от камбана. И вятър понася

рождествена песен по земната шир.

Светът е притихнал и нежно приглася

молитва за прошка, за обич, за мир.

 

Исус се роди и постави начало

на ново броене на земния ход.

След Него човекът се радва изцяло

на пълен със смисъл и стойност живот.

 

Обхождам със поглед докрай необята.

Дали в тази нощ ще изгрее звезда?

С дълбока надежда разтварям душата

и знам, че и в мен се роди светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...