30.12.2008 г., 15:34 ч.

Рождество 

  Поезия » Философска
1207 0 16

 

                              Рождество

 

Сняг до пояс. Рождество Христово.

Съдбоносна и щастлива нощ.

Скитникът-клошар с надежда рови

в пълния със смет квартален кош.

Вятърът през кръпките му летни

вие безпрепятствено фалцет.

До каручката със сили сетни

крета верен кучи силует.

Тази нощ дано не е напразен

походът им за коричка хляб.

И кашон да има - сух и празен,

да се сгреят в огъня му сляп.

 

Прекосяват двамата напреко

спящия след махмурлука град.

В гладните сърца е светло, леко.

А духът им - с вярата богат.

 

Свята нощ. При нас е Бог. Изглежда

и в душите ще настъпи ред.

Кой скрибуца в този сняг с надежда?

Куче и човек... До кош със смет.

 

 

 

 

© Теодор Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??