Рождество
Рождество
Сняг до пояс. Рождество Христово.
Съдбоносна и щастлива нощ.
Скитникът-клошар с надежда рови
в пълния със смет квартален кош.
Вятърът през кръпките му летни
вие безпрепятствено фалцет.
До каручката със сили сетни
крета верен кучи силует.
Тази нощ дано не е напразен
походът им за коричка хляб.
И кашон да има - сух и празен,
да се сгреят в огъня му сляп.
Прекосяват двамата напреко
спящия след махмурлука град.
В гладните сърца е светло, леко.
А духът им - с вярата богат.
Свята нощ. При нас е Бог. Изглежда
и в душите ще настъпи ред.
Кой скрибуца в този сняг с надежда?
Куче и човек... До кош със смет.
© Теодор Петров All rights reserved.
