10.03.2022 г., 11:56 ч.

Романтичност 

  Поезия » Любовна
330 2 2

Малка сладкарничка
с няколко маси.
Аз и ти само в нея седим.
Музика тиха, точно за нас е,
още сме млади, дни не броим.
Ти бе света ми, в очите  ти падах, най-светлата бездна, губех се там.
Нищо не исках. Навярно бе щастие.  Беше ли  истина, още не знам.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Времето ни променя, спомените ни топлят. Случвали са се и хубави неща вероятно.
  • Да, това е вечният въпрос дали е било истина. Те и семейните се питат същото.😉
    Хареса ми.
Предложения
: ??:??