13.01.2005 г., 17:28

Романтиката днес не е в машините

1.3K 0 5

Романтиката днес не е в машините

Тези машини,
тези светофарени мъртви очи!
Усещат всяко човешко чувство!
Разбират и наказват всяко човешко влюбване!
Знаят слабите ти места и те ритат лошо там!
Светът през телевизор виждам!
Чета поезия по интернет!
Пазарувам с карта,
слизам с асансьор.
Натискам на ден милион и петнайсет копчета!
За всичко има клавиш, или копче!
Почти за всичко!
За това, за което няма, е измислен светофар.
Той разрешава,
или те изритва във топките с все сила/желязна/!
Романтиката днес не е в машините!
Романтика е да се отървеш от тях!
Тези машини...
Те умеят да убиват!
Но...и ние още помним някой добър удар,
някой боксов финт, а после - десен прав!
Боксьорът, смазано лице и целият във кръв,
едва говори - иска бърза смърт от светофара.
Моли!
Романтиката сякаш липсва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нестандартен сиБраво!6
  • Едва ли някой може да го каже по добре. От мен 6
  • хе,не е програмирана - това е добро Катина!
  • Романтика ли? Може би някой друг път Още не е програмирана!
    Много ми хареса! Поздрави!
  • Колко си прав Ясене, техниката наистина превърна хората в едни бездушни "роботи", без човешки идеали. Но все пак и всякога(да се надяваме), ще си остават романтици и мечтатели. Стихът ти е много истински. 6 с техническа усмивка .

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...