Някъде в Европа, осемнайсти век.
Нови времена за модерния човек.
Класицизмът оставя след себе си следа -
норми и окови за свободната душа.
Но в ограничение човек не ще живее.
Ново направление скоро ще изгрее.
Един стил друг ще замени
и старите закони ще останат настрани.
Всички порядки и правила
ще усетят силата на мисълта.
Че въображението по-силно е от знанието,
желанието по-важно е от старанието.
Чувствата разума ще победят
и на стихиите ще отворят път.
Човешкият дух не може да се спре,
когато го води напред - вдъхновение!
Емоциите завладяват сърцата
и тогава ги следва ръката.
Когато виждаш първо своята творба,
родена от страстта на твоята душа,
твоята муза, обвита във чувства,
ще бъде плод на седемте изкуства.
Това течение живота ще обхване
и в историята със свое име ще остане.
Изпълнено с трепет и идеализъм,
това движение се казва Романтизъм.
Ако трябва да търсим начало,
Теодор Жерико ще е най-вероятно.
Кой, ако не френската страст,
ще се разбунтува от наложената власт.
Най-сладък е забраненият плод,
а творецът търси свободен живот.
Да може да създава, каквото реши,
нов драматизъм в непознати води.
Французинът почва да твори със замах,
без ограничения, правила и страх.
Военни сцени с вложени чувства
и дива природа авторът рисува.
Можеш да усетиш всяко настроение,
изпълнено с динамика и напрежение.
Картина. "Потъването на Медуза".
О, блестящ пример на прекрасна муза!
Художникът изучава и обожава конете -
символ на свободния дух на ветровете.
Създания, изпълнени с енергия и сила,
които закони не би ги укротила.
И ето каква нелепа съдба -
Жерико пада от кон, намира смъртта.
Като си спонтанен, е понякога така -
все едно вървиш по ръба на пропастта.
Но ако вятър те отвее и падаш,
на свободен полет в мир ще се радваш...
Пак нейде там, в онези времена,
будните народи надигат глава.
Революции пламват от пепелта
и се ражда гений - Йожен Дьолакроа.
Този художник с исторически сюжети,
митични същества и реални портрети,
отразява духа на своето време
във внушителни картини и живи цветове.
Свобода, равенство, братство -
тези думи са истинско богатство.
Щом си недоволен от останалия свят,
бунтът е решение, промяна, преврат.
Трябва да следваме своята природа:
"Свободата води народа"!
Историята помни велики имена
или само събитията, заслужаващи това.
Миналото шепти още много примери:
Констабъл, Търнър, Блейк... художници отминали.
Всички запленени от прекрасни гледки,
по платната оставят не просто следи от четки.
Всеки цвят е усещане ново -
въздух, огън, вода, земя, дърво...
Всички неща, най-близки до нас,
носят най-много спомени и романс.
Да можем да усетим първичното и диво,
да се докоснем до нещо истински красиво.
Човекът е социално същество,
но понякога остава и само...
Дори обзети от печал, меланхолия,
винаги търсим спокойствие, хармония.
Разумът, науките - това са просто цифри.
Отдай се на чувства и собствени мисли.
Трябва на всичко да си готов,
търсейки мир, идеал и любов.
Светът е покварен, но можеш да се скриеш.
Когато сред дивната природа отидеш.
Там, като останал във времето герой,
можеш да намериш красота и покой.
Да си свободен и да го изживяваш.
Или на живота да се наслаждаваш.
И ако си творец - нещо направи!
Щастието е безценно, щом се сподели.
Смисълът на Романтизма е точно това -
да излееш в творба своята душа.
Полетете на крилете на мечтите си!
Чувствата са искрени и винаги!
Реших вместо епилог да има,
От миналото да извадя снимка.
Мисля, това беше есента,
А времето - по изгрев сутринта.
На Перперикон осъмнах и бях,
Там сред природата останах в захлас.
И се сетих за една картина сам,
Защото романтик съм, някъде там...
Ъгъл между света и една мечта,
Май бях като "Странник над море от мъгла":
"Художникът трябва да рисува
не само това, което има пред себе си,
но и това, което вижда в себе си.
Ако той не вижда нищо в себе си,
той трябва да престане да рисува,
което има пред себе си."
/К. Д. Фридрих/
© Славомир ТОДОРОВ Всички права запазени