цялата ще се къносам
та
частѝца в теб дано съм
бузите* си ще белосам
само дъх от теб дано съм
къщицата ще варосам
но в сърцето ти дано съм
и за джоба ти какво съм
щом перце
а не
перо съм
...................................................................
с рожбите ни ще сколасам
като майка
най - добра съм
и земя съм
и небе съм
как на теб да не харесам
виж - в гнездото ни - звездѝчка -
всеки всекиго обѝчка
...................................................................
но да знаеш
че и зло съм
ако твърде се ядосам
и за миг ще те пръждосам
наранѝш ли ме ... и косъм
...................................................................
НЕЩО в моите очѝ си
но и то от теб завѝси
...................................................................
цялата ще се къносам
и да знаеш
че добро съм
мен безкрай да покоряваш
и безкрай да озаряваш
мен безкрай да отстояваш
и безкрай да осезаваш
===============================================
С благодарност към Ангар (Ангел Чортов) ,
под влияние на когото думата „ скулите “ бе заменена с
думата „ бузите* “ .
© Стоян Минев Всички права запазени
Много се радвам, че прочетох това толкова хубаво стихотворение, толкова вярно за циганите.
И аз имам постнато едно за тях, което много си харесвам - "Веднъж пътувах в пълен рейс със радост", ето на този линк:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=206276