26.06.2009 г., 23:40

Рондо

858 0 6

... Безкрайно красиви са твойте очи,
            а жаден съм аз
                         за ангелски глас,
затуй пак те моля, недей да мълчиш.

Високи, високи са днеска стените,
издигащи твърда снага между нас.
На езеро, криещо яростен звяр,
дълбоки, дълбоки делят ни водите.

По-нежни от свила са твойте коси,
                             а тежък товар
           е мой господар -
с надежда те гледам, ела ме спаси!

Щом кимнеш към мене, с усмивка най-ясна,
от тежкото бреме бих в миг се отърсил.
Съборил бих всяка преграда ужасна,
преборил бих всяко чудовище грозно,
слуга за да бъда на тебе, прекрасна!

Очите ти тъмни горят грандиозно.
            На мъката син,
                             аз чакам самин,
с копнеж да утихнат най-гневните ноздри.

Със сила, със сила вън вятърът духа
и въздухът сякаш е ледено син.
Изпълва пространството зимният мраз -
отново, отново за вопли си глуха.

Безкрайно красиви са твойте очи,
                             а жаден съм аз
            за ангелски глас,
затуй пак те моля, недей да мълчиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е Рондо! При това класическо!!!
    Браво!
    Изкомпозирал си го по всички правила!
  • Тази творба е страхотна! Прочетох всичките ти стихотворения, но Рондо ми е любимото!
  • Ще проговори...
    само да прочете!
  • Интересна форма!Огледално е, по-точно симетрично.Когато човек овладее до такава степен класическия стих може да вгради в него каквото пожелае послание.
    Забелязвам, със съжаление, че подобна техническа виртуозност не цени високо в тоя сайт.Това не значи, че никой не я оценява.
    Поздравления!
  • Припомни ми дните, когато свирех на пиано... Звучи като рондо . Хареса ми стъпката. Поздрави

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...