Рондо
... Безкрайно красиви са твойте очи,
а жаден съм аз
за ангелски глас,
затуй пак те моля, недей да мълчиш.
Високи, високи са днеска стените,
издигащи твърда снага между нас.
На езеро, криещо яростен звяр,
дълбоки, дълбоки делят ни водите.
По-нежни от свила са твойте коси,
а тежък товар
е мой господар -
с надежда те гледам, ела ме спаси!
Щом кимнеш към мене, с усмивка най-ясна,
от тежкото бреме бих в миг се отърсил.
Съборил бих всяка преграда ужасна,
преборил бих всяко чудовище грозно,
слуга за да бъда на тебе, прекрасна!
Очите ти тъмни горят грандиозно.
На мъката син,
аз чакам самин,
с копнеж да утихнат най-гневните ноздри.
Със сила, със сила вън вятърът духа
и въздухът сякаш е ледено син.
Изпълва пространството зимният мраз -
отново, отново за вопли си глуха.
Безкрайно красиви са твойте очи,
а жаден съм аз
за ангелски глас,
затуй пак те моля, недей да мълчиш...
© Тошко All rights reserved.
. Хареса ми стъпката. Поздрави