"Роса"
Твърде късно е- да сбъркаш пътя.
Твърде млад си-да улучиш.
Прозрачна е Росата сутрин.
Бъбрива е-тъй вярва на тревата.
Ала е достатъчно,
да дойде Топлото-
за да ограби свежестта.
И в следобедите
никой не се сеща
за плахото дете Роса.
Ти все още
си на границата-
на следобеда и утринта-
и ще улучиш-
ако си разбрал,
че Пладнето
е ненаситно
и се храни със Роса.
03.08.1992г.
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Филипова Всички права запазени
