Иззад пердето,
рано-рано сутринта,
рошав лъч
протегна се до мен.
Съня ми топъл
искаше да вземе,
че и светлата прозявка,
та малка люлчица
от тях да си сплете -
за да не се катурне
вятър като духне
в цъфналите клони на липата.
Не му ги дадох,
понацупи се
и хукна -
прозявни нишки люлчен сън
от тебе да си дръпне… :)))
© Дора Павлова Всички права запазени