Роза сред коприва
Родих се само в храсталаци,
един не беше като мен.
И се учих като вълка, единака,
да живея ден за ден.
Растяхме, ала те не се променяха,
бяха някак мрачни, някак сиви.
Пред мен стояха, само гледаха
и казваха си "колко е красива".
Докоснеха ли ги - извикваха,
навярно ги боли, си казвах.
А мен дори и не опитваха,
може би бодлите ги отказваха.
Такава явно е моята съдба,
израснах роза сред коприва.
Непотребна никому, сама.
Какво от туй, че бях красива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рали Всички права запазени
