Да пробвам има ли смисъл?
Всички други - еднакви,
до болка познати.
Само теб жадува моето сърце,
а да го насилвам с друг -
не мога, то така ще спре.
И все пак опитвам да забравя -
чувствата, мислите - да ги удавя.
Ала знаят как да плуват те.
А аз - наивна като мъничко дете,
продължавам и накрая сама започвам
да се давя - в сълзите пропиляни
за една любов.
Ах, любов - толкова красива, а в
същото време толкова опасна дума.
Знаеш, убива бавно тя.
Ще те убоде като най-хубавата роза,
а ти въпреки това ще я запазиш -
в ръцете си и ще я браниш.
И когато пак те убоде, не се сърди на
никой друг, а на себе си, дете.
Та така опасна е и любовта -
ти я пазиш, но продължава да те
наранява тя.
А може би друго те убива повече -
болката към любимия, който не е
до теб вече.
И как преди той е бил най-хубавата роза,
как той бил е любовта,
но увяхнала е вече тя...
© Малко момиче Всички права запазени