Да пробвам има ли смисъл?

Всички други - еднакви,

до болка познати.

Само теб жадува моето сърце,

а да го насилвам с друг -

не мога, то така ще спре.

И все пак опитвам да забравя -

чувствата, мислите - да ги удавя.

Ала знаят как да плуват те.

А аз - наивна като мъничко дете,

продължавам и накрая сама започвам

да се давя - в сълзите пропиляни

за една любов.

Ах, любов - толкова красива, а в

същото време толкова опасна дума.

Знаеш, убива бавно тя.

Ще те убоде като най-хубавата роза,

а ти въпреки това ще я запазиш -

в ръцете си и ще я браниш.

И когато пак те убоде, не се сърди на

никой друг, а на себе си, дете.

Та така опасна е и любовта - 

ти я пазиш, но продължава да те

наранява тя.

А може би друго те убива повече - 

болката към любимия, който не е

до теб вече.

И как преди той е бил най-хубавата роза, 

как той бил е любовта,

но увяхнала е вече тя...