14.11.2017 г., 8:34 ч.  

Ручей Отровен 

  Поезия » Любовна
333 2 5

РУЧЕЙ ОТРОВЕН 

 

Не знам докъде ще достигнем със тебе

Но искам поне да започнем

Търсих те нейде, но в по-друго време 

Преди да повярвам яви се нарóчно.

Неочакван подарък безмълвен ми бе

Нямаше как да подмина 

С поглед разтапящ сърцето ми взе

И вече изтръпвах в желание

Готова бях там на завоя 

Да бъда неприличната "аз"

Да дам на ръцете ти тялото мое

Без остатък до край и без страх

Чаках, изтръпнала в болка кипях

Стомахът ми стенеше жално

От сладка целувка запали искра

Изгаряш ме пагубно, бавно и бавно

Вярвам в случайната среща съдбовна 

Усещам те с всеки свой дъх 

В кръвта ми пълзиш като ручей отровен

Наливаш ме жадно и с връх!

 

 

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??