Ручей Отровен
РУЧЕЙ ОТРОВЕН
Не знам докъде ще достигнем със тебе
Но искам поне да започнем
Търсих те нейде, но в по-друго време
Преди да повярвам яви се нарóчно.
Неочакван подарък безмълвен ми бе
Нямаше как да подмина
С поглед разтапящ сърцето ми взе
И вече изтръпвах в желание
Готова бях там на завоя
Да бъда неприличната "аз"
Да дам на ръцете ти тялото мое
Без остатък до край и без страх
Чаках, изтръпнала в болка кипях
Стомахът ми стенеше жално
От сладка целувка запали искра
Изгаряш ме пагубно, бавно и бавно
Вярвам в случайната среща съдбовна
Усещам те с всеки свой дъх
В кръвта ми пълзиш като ручей отровен
Наливаш ме жадно и с връх!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
