Nov 14, 2017, 8:34 AM  

Ручей Отровен

  Poetry » Love
496 2 5

РУЧЕЙ ОТРОВЕН 

 

Не знам докъде ще достигнем със тебе

Но искам поне да започнем

Търсих те нейде, но в по-друго време 

Преди да повярвам яви се нарóчно.

Неочакван подарък безмълвен ми бе

Нямаше как да подмина 

С поглед разтапящ сърцето ми взе

И вече изтръпвах в желание

Готова бях там на завоя 

Да бъда неприличната "аз"

Да дам на ръцете ти тялото мое

Без остатък до край и без страх

Чаках, изтръпнала в болка кипях

Стомахът ми стенеше жално

От сладка целувка запали искра

Изгаряш ме пагубно, бавно и бавно

Вярвам в случайната среща съдбовна 

Усещам те с всеки свой дъх 

В кръвта ми пълзиш като ручей отровен

Наливаш ме жадно и с връх!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...