2.12.2006 г., 22:59 ч.

Руини 

  Поезия
543 0 2
Подминавайки нищото,
се чувствам невзрачна
Без допир с героичното
облак залязва
над руините с миризма
...прозрачна
Отвътре се боря-
в далечината няма
...врата,
която да затворя
Няма тъга,
само боляща мистерия
покрай останки се движа
без да чуя,
че никой не го е грижа
Понякога съжалявам,
но не и сега
Винаги участвам
...дори и седнала встрани
съвсем сама
Заобиколена от руини
и мен ме боли
...сякаш с години
Аз съм друга в нощта...
        ...
Някой възкресил
...нещо старо,изхабено
и се възхитил
и гледал как пада
...нещо осакатено,
защото го срутил
се изморил и...
...се озовал в ада

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??