2 dic 2006, 22:59

Руини

  Poesía
690 0 2
Подминавайки нищото,
се чувствам невзрачна
Без допир с героичното
облак залязва
над руините с миризма
...прозрачна
Отвътре се боря-
в далечината няма
...врата,
която да затворя
Няма тъга,
само боляща мистерия
покрай останки се движа
без да чуя,
че никой не го е грижа
Понякога съжалявам,
но не и сега
Винаги участвам
...дори и седнала встрани
съвсем сама
Заобиколена от руини
и мен ме боли
...сякаш с години
Аз съм друга в нощта...
        ...
Някой възкресил
...нещо старо,изхабено
и се възхитил
и гледал как пада
...нещо осакатено,
защото го срутил
се изморил и...
...се озовал в ада

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...