Dec 2, 2006, 10:59 PM

Руини 

  Poetry
532 0 2
Подминавайки нищото,
се чувствам невзрачна
Без допир с героичното
облак залязва
над руините с миризма
...прозрачна
Отвътре се боря-
в далечината няма
...врата,
която да затворя
Няма тъга,
само боляща мистерия
покрай останки се движа
без да чуя,
че никой не го е грижа
Понякога съжалявам,
но не и сега
Винаги участвам
...дори и седнала встрани
съвсем сама
Заобиколена от руини
и мен ме боли
...сякаш с години
Аз съм друга в нощта...
        ...
Някой възкресил
...нещо старо,изхабено
и се възхитил
и гледал как пада
...нещо осакатено,
защото го срутил
се изморил и...
...се озовал в ада

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??