Крачи животът
забързан, задъхан
сред нечовешка болка
и капчици радост...
Преливат се изгреви -
нови надежди
с тъжни залези,
неносещи нищо...
А ние с обич
жестока орисани,
крачим през него
безумни и слепи
по път без надежда,
неводещ за никъде,
окървавени от болка,
но един към друг устремени...
През студ, през жега, през бури,
от болка вече претръпнали
за капчица обич
>
в порив безумен
един към друг полетели...
Но жестока игра е животът...
Безумна рулетка...
А ние все губещи...
И какво на човек му остава,
когато всички чипове
вече са свършили?
Животът минава...
Играта изгубих...
А знаеш какво това означава...
Без мен продължи...
Късметът е с тебе...
ИГРАТА ЗА ТЕБ ПРОДЪЛЖАВА...
© Надежда Всички права запазени
Поздрав и от мен!