20.08.2010 г., 22:43

Русалка

1.2K 0 4

... тялото ми -

покрито

със люспи

и морска сол...

 

 

това, което чуваш

е бял шум

с висока че/и/стота,

вълни без кораби,

медузи-платноходки

 

 

пръстите /до/стигат

дъното,

ръцете са заровени

във пясъка на

косата ти...

... и е отровно синьо

 

 

да, това е тази мъдрост

на водата, за която

няма да научим...

чисто бяло

чисто.

бяло.

чисто и бяло

 

 

да,

вземи частица

от окото ми,

хвърли я във вълната,

виж какво ще стане

с нея и какво ще стане с мен,

какво ще стане с теб,

каквото ще остане

 

да,

това е

дъното - разложени арпежи

 

диша/т/ /в/ пясъка

най-меките ми думи

за теб

и

към теб

/корали/

 

да, това не може

да е хоризонт,

хоризонтала на очакването,

връзвам си ръцете -

здрав моряшки възел,

за да не говорят

повече

 

 

и спирам.

точка.

влизам.

точка.

/до/стигам.

точка.

в теб.

във мекото,

във крем-карамела.

 

 

по-навътре.

и по-навътре.

и по-навътре...

 

 

да,

там е, където

имам водна сянка...

 

 

там...

имам любов – тя е

за изпиване...

 

 

там...

имам любов – тя е

за убиване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...