Aug 20, 2010, 10:43 PM

Русалка

  Poetry » Love
1.2K 0 4

... тялото ми -

покрито

със люспи

и морска сол...

 

 

това, което чуваш

е бял шум

с висока че/и/стота,

вълни без кораби,

медузи-платноходки

 

 

пръстите /до/стигат

дъното,

ръцете са заровени

във пясъка на

косата ти...

... и е отровно синьо

 

 

да, това е тази мъдрост

на водата, за която

няма да научим...

чисто бяло

чисто.

бяло.

чисто и бяло

 

 

да,

вземи частица

от окото ми,

хвърли я във вълната,

виж какво ще стане

с нея и какво ще стане с мен,

какво ще стане с теб,

каквото ще остане

 

да,

това е

дъното - разложени арпежи

 

диша/т/ /в/ пясъка

най-меките ми думи

за теб

и

към теб

/корали/

 

да, това не може

да е хоризонт,

хоризонтала на очакването,

връзвам си ръцете -

здрав моряшки възел,

за да не говорят

повече

 

 

и спирам.

точка.

влизам.

точка.

/до/стигам.

точка.

в теб.

във мекото,

във крем-карамела.

 

 

по-навътре.

и по-навътре.

и по-навътре...

 

 

да,

там е, където

имам водна сянка...

 

 

там...

имам любов – тя е

за изпиване...

 

 

там...

имам любов – тя е

за убиване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....