26.02.2014 г., 21:59  

Руска и Михал

852 0 3

                       *

Отидох в селото на тате.

Живеят хора там богати

с труда си, с орната земя!

Преди към вкъщи път да хвана,

поспрях за малко на мегдана –

държах в ръцете си цветя!

 

Пред паметника се изправих,

предците свои не забравих –

наследник съм на славен род!

А сякаш тръпнеше земята

под мен... Безмълвен, имената

четях в задъхан слог!

 

В миг погледът ми спря на име.

И някой ми прошепна: "Сине!" –

прадядо ми Михал.

До него бе сестра му Руска –

живели някога през турско...

Стоях изтръпнал цял!

 

                   *  *

Когато бях дете, разказа

ми баба... Спомена го пазя –

били шестдесетте

на деветнайсти век – епичен

и героичен, и трагичен

за нашето селце!

 

Михал бил буен, непокорен,

със силен балканджийски корен,

той момък деен бил!

А негов пръв, любим учител,

апостол свят и вдъхновител,

бил Дяконът Васил!

 

Заклел се в кръста и камата

Михал, сам вярвал в свободата,

за бунта бил готов –

велико всенародно дело,

в което с плам се включил смело

след избора суров!

 

Докато с младите общувал,

бунтовни думи им хортувал,

създали комитет –

и всеки, влюбен в свободата,

без страх залагал си главата,

в заверата приет!

 

                  * * *

И ето, минали години

без този пламък да изстине!

Било е през април.

В Клисура пушки загърмели!

С Бенковски чети полетели!

Туй знак съдбовен бил!

 

Във Панагюрище байрака

ушила Райна – без да чака

и Руска вдянала конец,

извезала на ползу рода

байрак със "Смърт или свобода!",

с великденски венец!...

 

След бунта – дим, пожари, кърви...

А после – Страшното!... И първи

заклани на кютюк...

премазани в ярема страшен...

убити в боя ръкопашен

с жесток башибозук!...

 

И в село влезли орди бесни!

Отвред отвърнали им с песни

и с огън от дула!

Така се мре за свободата,

когато тя тупти в сърцата,

запалвайки кръвта!

 

Тук всеки дом се защитавал,

а над селото се развявал

въстанически стяг!

Но много турци се притекли!...

И Руска със Михал съсекли

пред родния им праг!

 

Лют, безпощаден бил тиранът –

от стонове ечал Балканът!

О, много храбреци

загубва селото тогава –

заслужили и вечна слава,

и нашите венци!

 

                    *

Историята тъй се помни

дори без книги многотомни –

с обагрен в кръв иконостас!

Как поробител отомански

глави е сякъл тук душмански,

"присъствайки" у нас!

 

Било е петстотин години...

Такава рана как ще мине?!

Зараства бавно... час по час!...

Ти днес свободна си, Родино –

над теб небето пак е синьо!

А Трети март – най-скъп за нас!

 

 

 

 

               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Голям стих, М. Почитания!
  • "Историята тъй се помни
    дори без книги многотомни –
    с обагрен в кръв иконостас:
    как поробителят душмански
    е сякъл като зелки лански
    глави,"присъствайки" у нас!

    Било е петстотин години...
    Такава рана как ще мине?!
    Зараства бавно... час по час!..."

    Поздравления за вълнуващата творба, Мариан!
  • Такива поети трябва да бъдат първи в колоната! Сто пъти браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...