*
Отидох в селото на тате.
Живеят хора там богати
с труда си, с орната земя!
Преди към вкъщи път да хвана,
поспрях за малко на мегдана –
държах в ръцете си цветя!
Пред паметника се изправих,
предците свои не забравих –
наследник съм на славен род!
А сякаш тръпнеше земята
под мен... Безмълвен, имената
четях в задъхан слог!
В миг погледът ми спря на име.
И някой ми прошепна: "Сине!" –
прадядо ми Михал.
До него бе сестра му Руска –
живели някога през турско...
Стоях изтръпнал цял!
* *
Когато бях дете, разказа
ми баба... Спомена го пазя –
били шестдесетте
на деветнайсти век – епичен
и героичен, и трагичен
за нашето селце!
Михал бил буен, непокорен,
със силен балканджийски корен,
той момък деен бил!
А негов пръв, любим учител,
апостол свят и вдъхновител,
бил Дяконът Васил!
Заклел се в кръста и камата
Михал, сам вярвал в свободата,
за бунта бил готов –
велико всенародно дело,
в което с плам се включил смело
след избора суров!
Докато с младите общувал,
бунтовни думи им хортувал,
създали комитет –
и всеки, влюбен в свободата,
без страх залагал си главата,
в заверата приет!
* * *
И ето, минали години
без този пламък да изстине!
Било е през април.
В Клисура пушки загърмели!
С Бенковски чети полетели!
Туй знак съдбовен бил!
Във Панагюрище байрака
ушила Райна – без да чака
и Руска вдянала конец,
извезала на ползу рода
байрак със "Смърт или свобода!",
с великденски венец!...
След бунта – дим, пожари, кърви...
А после – Страшното!... И първи
заклани на кютюк...
премазани в ярема страшен...
убити в боя ръкопашен
с жесток башибозук!...
И в село влезли орди бесни!
Отвред отвърнали им с песни
и с огън от дула!
Така се мре за свободата,
когато тя тупти в сърцата,
запалвайки кръвта!
Тук всеки дом се защитавал,
а над селото се развявал
въстанически стяг!
Но много турци се притекли!...
И Руска със Михал съсекли
пред родния им праг!
Лют, безпощаден бил тиранът –
от стонове ечал Балканът!
О, много храбреци
загубва селото тогава –
заслужили и вечна слава,
и нашите венци!
*
Историята тъй се помни
дори без книги многотомни –
с обагрен в кръв иконостас!
Как поробител отомански
глави е сякъл тук душмански,
"присъствайки" у нас!
Било е петстотин години...
Такава рана как ще мине?!
Зараства бавно... час по час!...
Ти днес свободна си, Родино –
над теб небето пак е синьо!
А Трети март – най-скъп за нас!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены