Руска рулетка
Руска рулетка
(за собствената ми безпомощност пред абсурдите, в условията на които се раждат и умират децата ни)
Снощи играли с късмета на руска рулетка.
Трима завързали здраво „на вързано” утрото.
То се разля на червено – къде им е сметката -
всичките живи дали ще дочакат пробуждане.
Селската дивна зора абортира на хребета -
някой я беше изритал с ботуши окаляни
точно на мястото, дето от семето зрееше
слънце в зародиш. Зората умря непогалена.
Свят ми се вие от тъмното. Чух барабаните -
стари горещи мераци да бием по тъпана -
чак до когато цевта наповръща избраните.
Точно така! – пред очите ни, с кротост натъпкани...
Точно така! – пред децата ни, зинали в кухото,
дето се мъти големият грях на големите.
Пълна амнезия чака ни утре пред утрото -
кой ли зачева на стария укор от семето?!
После забравяме даже, че с него преспали сме.
Той пък дали ще запомни на тази нощ името...
Руска рулетка! – животът си тръгна по пладне -
от там ще ни вика в съня ни. На всеки поименно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
