5.07.2014 г., 23:30 ч.

Рутина 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
829 1 1
Тъжно е когато вече в очите няма плам
и нещата стигат до там,
че вече дори милата не прегръщаш,
а само здрасти на здравей отвръщаш.
Тъжно е когато вече си привикнал
със самотата, а от обичта си отвикнал,
сърцето затворил си в малка кутия,
и болката от живота там прикриваш.
Всичко в сиво навсякъде виждаш
и на щастливите покрай теб завиждаш,
бавно отпиваш от чашата с рутината,
правиш наздравица със самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Лилиева Всички права запазени

Предложения
  • Ще падне слънцето в тревите неизбежно, до облаците легнали встрани. Забулено с кълбета бяла прежда, ...
  • Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
  • Узряха тишините ми. Презряха. Изсъхнаха стеблата им до корен, че все във грешния сезон цъфтяха и зат...

Още произведения »