Тъжно е когато вече в очите няма плам
и нещата стигат до там,
че вече дори милата не прегръщаш,
а само здрасти на здравей отвръщаш.
Тъжно е когато вече си привикнал
със самотата, а от обичта си отвикнал,
сърцето затворил си в малка кутия,
и болката от живота там прикриваш.
Всичко в сиво навсякъде виждаш
и на щастливите покрай теб завиждаш,
бавно отпиваш от чашата с рутината,
правиш наздравица със самотата.
© Роза Лилиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
