Рутина

Jul 5, 2014, 11:30 PM

Poetry » Other

770 1 1

Тъжно е когато вече в очите няма плам

и нещата стигат до там,

че вече дори милата не прегръщаш,

а само здрасти на здравей отвръщаш.

Тъжно е когато вече си привикнал

със самотата, а от обичта си отвикнал,

сърцето затворил си в малка кутия,

и болката от живота там прикриваш.

Всичко в сиво навсякъде виждаш

и на щастливите покрай теб завиждаш,

бавно отпиваш от чашата с рутината,

правиш наздравица със самотата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.