Напускам бавно света на суетата...
в уличките пусти спомените свои аз укривам.
Преминавам като полъх сред тълпата,
а най-скъпото в сърцето си прибирам!...
Ръцете ми превръщат се в криле на птица,
душата сякаш от окови е освободена!...
Готова съм любов в листенца рози
да разпилея из цялата Вселена!...
Безумие или случаен полет?...
Преминавам като вятър сред звездите
и с изгарящите си криле докосвам теб,
най-скъпото в сърцето са мечтите!...
04.01.2013г.
© Моника Стойчева Всички права запазени