Ръцете ти
Ръцете ти говореха ми всичко...
И тънки бяха чувствените пръсти.
Задъхани, пълзяха сини жилки
от свода към безименния пръстен.
Привличаха ме тъй неумолимо!
Въздържах се едва да те докосна,
косите ти, лицето ти красиво
и тялото съзряло, плодоносно.
Събудих се - в очите си ми още -
с желание кафе да ми налеят
ръцете ти изящни, недокоснати,
от странната мечта на песнопея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
