Ръцете ти говореха ми всичко...
И тънки бяха чувствените пръсти.
Задъхани, пълзяха сини жилки
от свода към безименния пръстен.
Привличаха ме тъй неумолимо!
Въздържах се едва да те докосна,
косите ти, лицето ти красиво
и тялото съзряло, плодоносно.
Събудих се - в очите си ми още -
с желание кафе да ми налеят
ръцете ти изящни, недокоснати,
от странната мечта на песнопея.
© Иван Христов Todos los derechos reservados