Ръждясала ария
И животът отново си тръгна постарому...
Пак заскрибуца по кривото петолиние –
безконечно скърцане на ръждясали травми,
в дует със безсъници, маскирани в синьо.
Аз, разбира се, равнодушно гледам от ложата
този бездарен актьор. Гледам го само от метър.
Монотонен, скучен и сив. До невъзможност.
Кой, по дяволите, е пренаписал либретото?
А беше... Беше просто, пъстро, различно.
И музика беше. Без ноти. Почти гениално.
Напомняше сън, имаше вкус на обичане...
Аз бях в главната роля, но в друга реалност.
Мелодично, въздушно и истински синьо,
непокорно по детски, без капчица страх...
Странно, но животът сякаш беше застинал.
И точно тогава най-пълноценно живях.
След любовта всичко си тръгна по старому...
Метрономно. Както се казва – по ноти.
Няма да издържа до край тази ръждясала ария,
ако (за малко поне) отново не спре животът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
Благодаря!
