Ръждясала ария
И животът отново си тръгна постарому...
Пак заскрибуца по кривото петолиние –
безконечно скърцане на ръждясали травми,
в дует със безсъници, маскирани в синьо.
Аз, разбира се, равнодушно гледам от ложата
този бездарен актьор. Гледам го само от метър.
Монотонен, скучен и сив. До невъзможност.
Кой, по дяволите, е пренаписал либретото?
А беше... Беше просто, пъстро, различно.
И музика беше. Без ноти. Почти гениално.
Напомняше сън, имаше вкус на обичане...
Аз бях в главната роля, но в друга реалност.
Мелодично, въздушно и истински синьо,
непокорно по детски, без капчица страх...
Странно, но животът сякаш беше застинал.
И точно тогава най-пълноценно живях.
След любовта всичко си тръгна по старому...
Метрономно. Както се казва – по ноти.
Няма да издържа до край тази ръждясала ария,
ако (за малко поне) отново не спре животът.
© Даниела All rights reserved.
Благодаря!
