Ръка протягам
Отново се събуждам със сълзи на очи
и слънцето изгаря ме със своите лъчи.
В душата ми е тъмно и студено.
Изгубих и последната надежда за живот.
Навън се стеле сребърна пътека
от красиви стъклени цветя.
Липсваш ми и самотата ме убива.
Но няма връщане назад.
И само спомените ми остават
да подкрепят моята душа.
Но със спомени не се живее,
не и без капчица любов.
Няма те, аз направих го така.
Няма те, това е моята съдба.
Безкрайно съжалявам, но е късно за това.
И тихичко ръка протягам, но оставам пак сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГрАфИнЯ ДрАкУлА Всички права запазени
