5 мар. 2012 г., 00:35

Ръка протягам 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
1162 0 1
Отново се събуждам със сълзи на очи
и слънцето изгаря ме със своите лъчи.
В душата ми е тъмно и студено.
Изгубих и последната надежда за живот.
Навън се стеле сребърна пътека
от красиви стъклени цветя.
Липсваш ми и самотата ме убива.
Но няма връщане назад.
И само спомените ми остават
да подкрепят моята душа.
Но със спомени не се живее,
не и без капчица любов. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГрАфИнЯ ДрАкУлА Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »