11.11.2007 г., 10:43 ч.

С аромат на вечерна тъга... 

  Поезия
1160 0 15
 

Наситена, сладка усмивка

с аромат на вечерна тъга.

Красиво небрежна извивка

на докосваща устни ръка.

 

Светлина блести в очите ти

и напира от тях да изгрее.

Вятър прокарва в косите ти

смели мисли, за да ги... разпилее.

 

Бавно тихия залез тръгва

и те отвежда много далече.

Там, където си ляга слънцето,

укротено от топлата вечер.

 

Морето те кани на гости

в уютните си покои.

И всичко се случва! Просто е!

И нощта е изцяло твоя...

 

Наситена, сладка картина

с аромат на вечерна тъга...

В нея просто те има...

А пък аз търсех точно това...

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??