С аромат на вечерна тъга...
Наситена, сладка усмивка
с аромат на вечерна тъга.
Красиво небрежна извивка
на докосваща устни ръка.
Светлина блести в очите ти
и напира от тях да изгрее.
Вятър прокарва в косите ти
смели мисли, за да ги... разпилее.
Бавно тихия залез тръгва
и те отвежда много далече.
Там, където си ляга слънцето,
укротено от топлата вечер.
Морето те кани на гости
в уютните си покои.
И всичко се случва! Просто е!
И нощта е изцяло твоя...
Наситена, сладка картина
с аромат на вечерна тъга...
В нея просто те има...
А пък аз търсех точно това...
© Цвети Пеева All rights reserved.
