11 nov 2007, 10:43

С аромат на вечерна тъга...

  Poesía
1.3K 0 15
 

Наситена, сладка усмивка

с аромат на вечерна тъга.

Красиво небрежна извивка

на докосваща устни ръка.

 

Светлина блести в очите ти

и напира от тях да изгрее.

Вятър прокарва в косите ти

смели мисли, за да ги... разпилее.

 

Бавно тихия залез тръгва

и те отвежда много далече.

Там, където си ляга слънцето,

укротено от топлата вечер.

 

Морето те кани на гости

в уютните си покои.

И всичко се случва! Просто е!

И нощта е изцяло твоя...

 

Наситена, сладка картина

с аромат на вечерна тъга...

В нея просто те има...

А пък аз търсех точно това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • ...сладка картина
    с аромат на вечерна тъга...
    В нея просто те има...
    А пък аз търсех точно това...
    ПРЕКРАСНО...ДО БОЛКА НЕЖНО...ИСТИНСКО...
  • Красота е стихът ти, Цвети, браво!
  • Всеки път си различна,но винаги талантлива!
    Поздравления!!!
  • Благодаря ви!

    Бях там! Вървях!
    Почувствах! Видях!
    Плаках! Събрах
    картината в стих,
    който с вас споделих...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...