11 nov 2007, 10:43

С аромат на вечерна тъга... 

  Poesía
1159 0 15
 

Наситена, сладка усмивка

с аромат на вечерна тъга.

Красиво небрежна извивка

на докосваща устни ръка.

 

Светлина блести в очите ти

и напира от тях да изгрее.

Вятър прокарва в косите ти

смели мисли, за да ги... разпилее.

 

Бавно тихия залез тръгва

и те отвежда много далече.

Там, където си ляга слънцето,

укротено от топлата вечер.

 

Морето те кани на гости

в уютните си покои.

И всичко се случва! Просто е!

И нощта е изцяло твоя...

 

Наситена, сладка картина

с аромат на вечерна тъга...

В нея просто те има...

А пък аз търсех точно това...

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??