Ти идваш - млада и бленувана,
с воала призрачен на вечерта.
От вдъхновението ми сънувана,
приплъзваш се с безкрайна лекота.
Не мога да повярвам, че те има,
но устните нашепващо мълвят
нестихващо библейското ти име
в облякъл змийската си кожа свят.
Ще бъде най-великият септември!
В тунели, ваяни от птичите ята,
след дните с дрезгаво метален тембър
ще търсим с топли ласки вечността. ...