Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
10.03.2008 г., 23:30 ч.

С благодарност! 

  Поезия » Философска
830 0 6
Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала.
А може би малко поне
законите слепи надраснах, но…
други за жалост - съвсем не.
Не съм и заблудата смешна
и болката страшна не съм,
ни врявата дразнещо–тежка
(тя пада след мен като гръм)...
Не искам да сливам дъха си
с изречени думи, с дела.
Не съм даже свойта постъпка –
тя… крачка е към Cъщността.
Понеже невинен е всеки
към мен, аз не ще го виня.
Във прошката търся утеха -
на себе си да си простя!
И знам съвестта ми понякога
отвътре ще ме прободе…
Нали своя грях съм изплакала
и пак продължавам напред.
Не съм тази глупава грешка –
невинна е може би тя.
Дори да е грешна, човешка е.
За всичките – благодаря!

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Наташа! Честита Пролет!
  • Великолепен стих!Поздрав,Мария!
  • Благодаря, Валя! Благодаря и на теб,Здравче! Желая ви радостни пролетни емоции и усещане за лекота в душата...
  • Грешки и прошки-единственият
    начин да продължим да живеем.
    Хареса ми стихът ти!Поздрави!!!
  • Няма по-свято... Ден след Сирни Заговезни публикувах този стих, който е написан отдавна, но е един от любимите ми и изстрадани "рожби". Поздрави, адашке. Благодаря, че ми погостува!
  • Във прошката търся утеха -
    на себе си да си простя!
    !!!!
    Ако на себе си простим, ще можем и на другите...А има ли нещо по свято от дадената и получената прошка...
Предложения
: ??:??