С боси крачета
По прашния път на моето детство вървя
и с детето скрито в мен се боричкам.
Усмихнато, като малка звездичка изгря.
Сега съм голяма, а към него все тичам.
То е слънцето мое, с избеляла забрадка.
И светулка една, проблясваща в мрака.
Бяга с малки, боси крачета нанякъде.
Зад дървото на жумешка, скрито ме чака.
Примряло. Стаено. Искам да го прегърна.
С песен да стопли, моята тъжна душа.
Отминало детство…все те гоня и търся…
по прашният път тичам,
…вече голяма, но с боси крака…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
