С цвят на увяхнали рози
В тъмната нощ
с цвят на нощни пеперуди,
ти ме нарани
със думи
и ме изостави...
И потънах
в нищото,
в черната бездна
на безкрая,
от където
няма завръщане...
тъй далече от рая...
А аз те обичах,
СЛЪНЦЕ
мое,
ненагледно...
Защо ме изгуби
в тъмното
скръбно,
непрогледно...
А аз
продължавам
пак
да те обичам,
СЛЪНЦЕ
мое
ненагледно...
И в сърцето ми
вместо светлина,
скръбни следи
ти ми остави,
безпределна тъга
и в душата ми
пясъчни бразди
направи
от бездъждовни
южни ветрове
и каменно Слънце
за спомен ми остави,
не да ме топли
с лъчите си,
а да ми тежи
в моите чернопеперудени
дни...
И в спомените ми,
с цвят на увяхнали рози,
ти ме изостави
и в мига на отчаяние,
в тъмнината на нищото,
в очите си открих
накацали
пеперудени сълзи...
Lina Vira Assa Amy
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Аврамова Всички права запазени
