31.03.2012 г., 22:23

С длан ме гали пустинята

1.9K 0 6

Ти, чернокоса принцесо,
арабска девойко от изтока,
доведе моя керван
в твойта пустиня. Изгубен съм!
Владетелке на дюните пясъчни,
мираж ли си, отражение слънчево,
или предсмъртна агония,
или си оазис сред нищото?
Зрели фурми са очите ти,
устните са ти извор спасителен.
Дай ми да вкуся от него
само глътка изгарящ живот.
После вземи моя дъх,
остави ми трупа на скорпионите…
                .      .      .
Чувствам по страните си допира
на песъчинки – механизми на времето.
Усещам по лицето милувката -
с дланта си ме гали пустинята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...