С длан ме гали пустинята
Ти, чернокоса принцесо,
арабска девойко от изтока,
доведе моя керван
в твойта пустиня. Изгубен съм!
Владетелке на дюните пясъчни,
мираж ли си, отражение слънчево,
или предсмъртна агония,
или си оазис сред нищото?
Зрели фурми са очите ти,
устните са ти извор спасителен.
Дай ми да вкуся от него
само глътка изгарящ живот.
После вземи моя дъх,
остави ми трупа на скорпионите…
. . .
Чувствам по страните си допира
на песъчинки – механизми на времето.
Усещам по лицето милувката -
с дланта си ме гали пустинята.
© Михаил Лазаров All rights reserved.
