28.04.2014 г., 0:09  

С душа честита

647 0 6

С душа честита



Край мен танцуват тихи ветрове,
звезди в покоя нежно ме люлеят
и запламтяват залези, и светове,
а небесата мраморни сивеят!

Простора ме обсипва със роса,
облята съм от слънчеви балади,
зове безсмъртна, свята паметта
из вечни върхове и дебри млади!

Възкръсват от незнайни векове:
потерии и конници, юзди, копита
и вселенските премъдри светове -
светлеят из душата ми честита!

 

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Копитата от твойте светове, потракват във главата ми тъй честичко, та как честито
    навярно е вселената на гости ми дошла...и тропа във душата ми сърдито
    и ето че размекава там леда, на бучка в гърлото заседнал вътре скрито, скрито,
    та чак в квартала замирисва на стопен
    контакт в Китай издялкан с бакелит и внесен във България без мито
    и колкото и да се правя на мустанг скопен...и да се цупя като девственица неприкрито
    душата ми се кефи щот кретен
    кретенът си остава
    и на плаж и във корито
  • Заместих думата блестеят, Жанет, със сивеят. И на мен ми се стори някак не на място.
  • "...облята съм от слънчеви балади,..."-Слънчева си,Лъчиста!Поздравления!
  • Блестеят? Дори и заради римата не си струва такава жертва.
  • Много се радвам, Селене!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...