28.04.2014 г., 0:09 ч.
С душа честита
С душа честита
Край мен танцуват тихи ветрове,
звезди в покоя нежно ме люлеят
и запламтяват залези, и светове,
а небесата мраморни сивеят!
Простора ме обсипва със роса,
облята съм от слънчеви балади,
зове безсмъртна, свята паметта
из вечни върхове и дебри млади!
Възкръсват от незнайни векове:
потерии и конници, юзди, копита
и вселенските премъдри светове -
светлеят из душата ми честита!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Заместих думата блестеят, Жанет, със сивеят. И на мен ми се стори някак не на място.
-
"...облята съм от слънчеви балади,..."-Слънчева си,Лъчиста!Поздравления!
-
Блестеят? Дори и заради римата не си струва такава жертва.
-
Много се радвам, Селене!!!
-
все така лъчиста, както винаги! Действаш ми като медитация - успокояваш духът ми и ми носиш спокойното щастие. Мерси! (:
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
навярно е вселената на гости ми дошла...и тропа във душата ми сърдито
и ето че размекава там леда, на бучка в гърлото заседнал вътре скрито, скрито,
та чак в квартала замирисва на стопен
контакт в Китай издялкан с бакелит и внесен във България без мито
и колкото и да се правя на мустанг скопен...и да се цупя като девственица неприкрито
душата ми се кефи щот кретен
кретенът си остава
и на плаж и във корито