С дъх на дива роза... и на още нещо
В очите ти се раждам, оживявам...
След топъл дъжд от сребърни крила
покълвам аз, раста и заблестявам
в сиянието бледо на луна...
Издигам се пред теб свенливо нежна,
с вкус на мляко, на ванилия и мед,
с кожа като пряспа зимна-белоснежна,
с поглед галещ и стопяващ всеки лед.
И гледаш ме - с лице на птичка безгреховна,
с коси от блясък, от сияние горещо.
Напомням ти на песен медено любовна,
с дъх на дива роза... и на още нещо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Всички права запазени
