С дъжд от лилии поръси ме
С дъжд от лилии поръси ме
В нощта, през която разцъфтяха от обичане
най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър
премина по мен и посипа цветчета. И искане
заваля. Бял цвят. И аромат прелестен. Остър
глад подлуди птиците. Всички. И тихи стъпки
на опасна жена. Преминаха. В роса задъхана
от обаяние. И свлякох роклята си. Чрез ласки
скрила крехкост. Зад съсипващ плам. Окъпана
от лунна светлина. Докосна ме. И този допир
тъй вълшебен бе. На мъж. Дъб. Силен. Вкопал
се в нежната ми плът. И имах те. В сладък пир
на две тела. Сред лилии. Но все още не узнал
до край вкуса ми. И морен. Изпих те. Изящен
кварц покри те. И боровинки. Нрав многолик
на тайнствена луна. Буди те. В съня ти нощен
още. С притихнал в крайчеца на устните ти вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
