С изгрев те целувам
Нежен аромат разнася тялото.
Мислите се в кръгове извиват.
Нарисувана си с бялото на бяло.
И широки са очите ми, попиват...
С крайчеца на палците докосвам
на забравата аязмото чудесно.
Ти над мен надвисваш високосна
и съм разтопен от птича песен...
Твоят стон разкъсва ме на части.
Аз, художникът, рисувам с креда,
а учудена от луди страсти,
роклята от ъгъла ни гледа...
Стягат ме гърдите и не дишам,
а телата ни омара вдигат.
В ранно утро, чуваш ли, въздиша
даже тази сламена колиба...
Ще изпрося от Небето твойто име!
Стих ще наредя, като поет!
Аз пиян от обич съм, любима!
С изгрев те целувам, за късмет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
