С капчици кръв в стъпките ми
С капчици кръв в стъпките ми
От сърцето си откъснах ги. Изстрадани. Дантелено
почувствах. Нежността им. И силата. Потреперващо
и копнеейки те. С крайчеца на пръстите си. Свилено
погалих ги. Изшептях чистотата им. И пречистващо
поплаках. За нас. И по вятъра изпратих ги. Любовен
прашец. Думи. И затичах пред тях. Път проправяйки
им. През гора от обида. И мълчание. Под проливен
дъжд. От болка. И вероятности. И все пак надявайки
се. Препъваща се. В дънери. Недоверие. И заслепена
ревност. Всеопустошаваща. И най-дългите монолози
изслушала. С разкъсани дрехи. От клони. Неповалена
все още. Под евкалипти. И от въпроси. И не диви рози,
а капчици кръв. Мъчително разцъфваха. В стъпките ми,
виновни. И грешни. И изранена паднах. На горския мъх,
без сили. Но сияеща. Достигнали до теб бяха. Думите ми
"Ще ми простиш ли? Любов моя! Мой необходим дъх!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
